Битумите намират широко приложение при изпълнение на изолационните работи в строителството поради водоплътността, водонеразтворимостта, пластичността и химическата си устойчиг вост. От тях се произвеждат различни видове битумни мушами (воалит, конобит, рубероид, пергамин и др.) с различни армиращй основи — тъкан и воал от стъклени, синтетични и растителни влакна, полутекстнлен и азбестов картон, алуминиево медно или синтетично фолио. При изпълнение на хидроизолациите битумите служат и като лепило за залепва не на битумните мушами. От тях се произвеждат различни топли и студени изолационни и антикорозионни смеси (битумен грунд, студен азбобитум, асфалтов лак, лят асфалт и др.). Те се смесват с каучук, пластмаси, праховидни и влакнести минерални пълнители и пластификатори (масла), при което се получават различни пасти за заливане на фуги в строителните конструкции и инженерните съоръжения (басейни, ре-зервоари, бетонни настилки, облицовки на канали и др.) С помощта на емулгатори от битумите се приготвят битумни емулсии и суспензии, които също така намират приложение при изпълнение на изолационните работи в строителството.
Видове битуми. В зависимост от произхода им битумите се разделят на два основни вида — природни и. нефтени.
Природните битуми са се образували в земната кора от нефта и резултат на бавното изпаряване на летливите фракции и на процесите полимеризация и окисляване. Съвсем чисти битуми в природата се срещат рядко, и то в малки количества. В повечето случаи природните битуми са смесени с известно количество мине-рални вещества (глина, пясък и др.). Природните битуми; които съдържат минерални вещества в количество над 20% , е прието да се наричат асфалти. Асфалтови находища има на много места в света: о-в Тринидат, Венецуела, Албания, СССР, Югославия и др. Най-известният представител на природните асфалти е асфалтът от о-в Тринидат. В о-в Тринидат асфалтът се намира на повърхността на земята във вид на голямо «езеро» с повърхност около 600 000 m и дълбочина в най-дълбокото място 90 т.
Съдържанието на битум в тринидатския асфалт е почти еднакво в различните участъци и дълбочини на находището.
По-често природните битуми се срещат пропити в порите на така наречените асфалтови скали (варовици, пясъчници, доломити) в количество от 2,5 до 16%. От асфалтовите скали битумът се извлича след съответна преработка (екстракция). В случаите, когато асфалтовите скали са с по-малко съдържание на битум, те се смялат и от тях се получава асфалтово брашно, което е много добьр пълнител при приготвяне на топло битумно лепило, асфалтови мастици и асфалтобетон.
Голяма част от природните асфалти са с подходящи физико механични показатели и добра устойчивост срещу «стареене», поради което с успех се използуват при изпълнение на хидроизолационните работи в строителството.
Нефтените битуми се получават като краен продукт при дестилация на нефта. В зависимост от технологията, по която се получават, се разделят на следните по-главни видове:
Остатъчни. Получават се при пряката дестилация на нефта. Имат ниска температура на омекване.
Окислени. Получават се от остатъчните битуми, от мазут* или гудрон** чрез окисляване.
Крекингови. Получават се при крекинговата дестилация на нефтените продукти. Крекинговите битуми са два вида — остатъчни и окислени.
Екстракционни. Получават се като отпадъци при деасфалтиза-цнита на маслата и масления гудрон.
От изброените видове нефтени битуми подходящи за употреба при изпълнение на хидроизолациите в строителството са окисле-ните, тъй като те имат най-подходящи физико-механични показатели и са устойчиви на действието на атмосферните влияния.
Крекинговите битуми — както остатъчните, така и окислените, имат малък дуктилитет и не са устойчиви на действието на атмосферните влияния, поради което не се употребяват за направа на хидроизолации в строителството.